Днес младите хора срещат много повече възможности за развитие в лицето на кол центъра.
Но не е безизвестна и лошата слава на този тип компании.
Чувала съм дори да ги сравняват с шивашките цехове в бедните държави, произвеждащи скъпи маркови дрехи.
Като човек, сблъсквал се с тази реалност, мога да кажа, че всичко зависи от гледната точка.
Кол център – американската мечта, но побългарена?
Когато си още „зелен“, запознат с Кодекса на труда отгоре- отгоре, и преживееш едно изтощително интервю, новината, че точно ТИ си нает в тази голяма аутсорсинг компания, трябва да призная, кара те да си мислиш „еха, и мен ме бива за нещо“.
Впоследствие разбираш, че всъщност изведнъж прекалено много хора си мислят, че ги бива за нещо в компанията, но пък ти им оправяш бъркотиите.
Тоест един от плюсовете е самочувствието от първият професионален успех и идеята, че вече наистина си пълноценен възрастен.
Разбира се, имаш много удобства – безплатен фитнес и фризьорски салон, ваучери, през цялото време седиш и не полагаш тежък физически труд.
Но и там е работата – по цял ден седиш, действаш като робот, нямаш право да си креативен, нямаш право на мнение, в повечето случаи, следвайки целите на компанията, нарушаваш някои от моралните си разбирания.
Но пък се издържаш сам, в най – добрия случай успяваш да се издигнеш бързо в йерархията и печелиш апартамент под наем в центъра или в Манастирски ливади – олицетворение на българската мечта.
Във всички случаи този тип работа ти дава нещо много ценно – вкарва те в реалността по възможно най – истинският начин и те подготвя за бъдещето.
Както става обикновено в живота, началото не винаги е лесно, и на всеки от нас понякога ни се налага да работим в кол център, като дори е възможно и да ни хареса- както казах, всичко зависи от човека и гледната точка.
И все пак, ако мразиш да си активен, да стоиш навън и да те напича слънцето, работата в офис е точно за теб.
Най – важното правило при такъв тип професия е да се вземат мерки против болести и прекомерно натоварване на очите.
Най – големият враг се явява синята светлина, излъчвана от компютърните екрани.
Всъщност, нека започнем от самото начало.
Какво представлява синята светлина?
Наричана още High Energy Visible Light, това е такъв тип светлина, варираща между 380 и 500 нанометри.
За да внеса яснота, цялата видима светлина от спектъра варира между 380 и 700 нанометра, тоест синята светлина заема 1/3-та и реално се среща навсякъде.
Най – големият източник на този тип светлина е именно слънцето, но и компютрите, смартфоните, таблетите и лаптопите.
Но освен че е известна с това, че вреди, тя всъщност ни е много необходима.
Синята светлина регулира нашия циркаден ритъм.
Какво е циркаден ритъм и защо ни интересува?
Циркадният ритъм се състои от всички психически, физически и поведенчески промени.
С негова помощ тялото ни определя кога да заспиваме и да се събуждаме, кога сме гладни, изморени.
Това е механизъм, чрез който организмът се справя с непрекъснато променящата се външна среда.
В хипоталамуса ни се намира основата на циркадния ритъм. Там се намира ядро, което пък от своя страна е свързано със заспиването и събуждането.
Към този център необходимата информация достига директно от ретината.
И ето тук идва главната роля на светлината.
След като окото улови светлина, се изпращат сигнали до мозъка. По този начин получаваме знак, че трябва да останем будни и активни.
Не можем да съществуваме без никаква светлина, защото тогава ще се наруши циркадният ни ритъм и това ще доведе до заболявания от най – различен характер.
Но не можем и да стоим постоянно на светлина, тъй като по този начин ще потиснем производството на мелатонин в организма си.
Мелатонин и синя светлина
Мелатонинът е хормон, който ни „казва“ кога да спим и кода да се будим.
Вечер, когато е тъмно, тялото ни произвежда по – голямо количество от хормона.
Но, ако стоим на компютъра продължително време, това ще стимулира производството му и ще ни бъде по – трудно да заспим, тоест възможно е да нарушим циркадния си ритъм.
При тези обстоятелства, лекари дават няколко съвета, а иноваторите предлагат решение.
За да спим спокойно, трябва поне час преди да си легнем да оставим настрана лаптопа или телефона.
Разбира се, докато сме на работа пред екрана, можем да ползваме очила, които до някаква степен да предпазят очите ни.
„Ирис“ пък предлага решение – софтуер, който, регулирайки синята светлина от компютърния екран, съхранява естествения ритъм на тялото ни.
Мелатонинът ни започва да се отделя в подходящото време и в необходимото количество.
По този начин, освен че предлага защита за очите ни, „Ирис“ успява дори да подобри качеството ни на сън.
Звучи невероятно, че един софтуер може да помогне до такава степен на организма ни, но нека проследим и цифрите.
Според изследване от 2012 г. само 2 часа, прекарани пред екрана на компютъра, понижават нивата на мелатонин в организма ни с цели 23%.
Същото изследване е повторено през 2015 г. Тогава се изследва и влиянието на синята светлина върху подрастващите.
При тях само 1 час на облъчване, води до понижаване на мелатонина с 23%, а 2 часа – 38%.
Податливи са всички, които използват компютър, смартфон, таблет, без защита, независимо от възрастта и цялостното състояние на организма.
От всичко това следва да кажем: професии има всякакви, хора – също.
Страхотно е, да търсим и откриваме нови възможности, да пробваме различни неща.
Но в крайна сметка компютърът винаги ще е до нас, под една или друга форма.
Макар че притежава изключително много ползи, нека не забравяме, че има и друга негативна страна.
И вместо да се плашим, тотално да отричаме технологиите и да се чудим как да предпазим организма си, можем просто да оставим някой друг да ни осигури защита.
„Ирис“ ни предлага именно това – да поеме тази роля и да ни върне пълноценния сън, докато ние прелитаме от една професия в друга, от една мечта – към друга.
Източници:
Light Research Center
Blue Light
Автор: Мая Петева
Прочети още:
Възможно ли е технологиите да ни направят по-добри хора?
Изтегли Сега
