Вредите от модерния живот са налице, но замисляли ли сте се какви са ползите?
Някъде под всички обяснения, спорове, статистики и изследвания тихо почива едно предположение, чакащо своя ред.
Негативите са навсякъде около нас
Безспорно днес децата прекарват прекалено много време, залепени за всякакви джаджи, намиращи се в близост, предоставящи им достъп до интернет.
Безспорно не минава среща с приятел, която да не е прекъсната от необходимостта да проверим съобщенията си „набързо, но ти продължавай, аз те слушам.“
Безспорно на младия човек му е по – приятно да мине няколко нива на любимата си играта, отколкото да излезе на разходка.
Имаме по–болни очи, повече безсънни нощи, не водим активен начин на живот и т.н…
С всяко едно от тези неща някак се примиряваме, но последните години се появи и нова теория, засилваща страха от студения технологичен свят.
Според някои учени човечеството постепенно губи способността си да мисли.
И наистина, при най – малкото съмнение, кое е първото нещо, което правим?
Проверяваме в Google и така, само с няколко клика, стигаме до информацията, която ни е необходима.
Нов поглед върху студения свят на технологиите
И тук идва моето объркване и, надявам се, и вашето.
Как тогава се появяват хора като Илън Мъск или пък Тимъти Бърнърс – Лий, основоположника на World Wide Web?
Как млад тъканен инженер на име Нина Тандън успява да създаде „резервни части“, които да се имплантират при хората? Умните хора продължават да се раждат.
Технологиите не могат да променят това. Мързеливците и преди са съществували, и днес ги има.
Това също технологиите не могат да променят, поне засега.
Разликата днес, в сравнение със света преди 100 години, е, че технологиите улесняват учените, помагат им да разкрият пълния си потенциал.
Как бихме оцелели днес без апаратурата в болниците? Как бихме разбрали какво се случва в другия край на света, ако нямахме социалните мрежи?
Повечето нови открития в сферата на технологиите имат пряка връзка с хуманността.
Разбира се, че сме егоисти, същества търсещи пари и власт.
И да, съгласна съм, всяко ново откритие носи и материални облаги за своя създател. Но тези наши черти не са се появили заедно с първия компютър.
Капка любопитство, гениален ум и добра идея не са достатъчни, за да променят света.
Нужна е движеща сила – желанието да си помагаме, да правим добро.
Така обикновеният човек застава пред света с една идея да „отглежда“ кости, които да бъдат имплантирани на нуждаещите се. „Откривателите“ се приспособяват към непрестанно променящия се свят.
Днес всички сме пристрастени към компютрите си,а дори и да сме успели да избягаме от тази тенденция, професиите ни са свързани с тях.
И ето тук се появява “Ирис” например, спомагайки за по – доброто здраве на очите ни.
Освен, че технологиите дават предимство на учените, те засягат и живота на всички нас по един или друг начин.
След проучване в Аризона през 2006 г., социолози установяват, че хората започват все по – малко да общуват помежду си заради социалните мрежи. Но през последните няколко години се появява нова теза.
Именно заради тези социални мрежи хората създават повече приятелства или поддържат старите такива.
Освен това все по – модерно става заемането на позиция в интернет пространството по въпроси, засягащи политиката, качеството на живот на човек в дадена държава, или изобщо по света.
Ставаме по – спокойни и дори горди при отстояването на позицията си, при изразяването на мнението си.
Образованието се подобрява – вече имаме онлайн курсове по готварство, фотография, творческо писане и какво ли още не!
Малките ни деца се справят много по – добре с някой таблет или лаптоп, отколкото ние, на същата възраст, сме се справяли с тетриса.
Колко ли би бил развълнуван Тесла днес, ако разполагаше със същите ресурси, с които ние всеки ден работим?
Технологиите могат да удължат живота ни, но засягат качество му. Тук вече не се ли сблъскваме с личната отговорност?
Създадени си толкова много механизми, защитаващи до известна степен организма ни от негативните влияния на технологиите.
Проблемът всъщност е намирането на златната среда, или по – просто казано – трябва да се търси умереност.
И тук идва развръзката.
Няма добри и лоши технологии.
Има ни нас, някои – идеалисти и мечтатели, други, гледащи по – егоистично на света.
Ние даваме живот на технологиите.
И макар, че те ни улесняват и могат да изпълняват задачи вместо нас, трябва да бъдем отговорни в употребата им и да ценим собствените си умения.
Само така ще се създаде хармония между студения технологичен свят и таланта да бъдеш човек.
Автор: Мая Петева
